Невидим полъх,който носи свежест
се плъзга върху морните тела
Захвърлят своите въдици и мрежи
и вдишват сладко аромата на нощта.

А мракът, като ято черни птици,
неудържимо бързо се сгъстява.
Звездите палят своите светлици
и лунна светлина брега огрява.

Заглъхват шумове и гласове
морето тишината пори само.
Рибарите,превили гърбове,
понасят улова богат на рамо.

Брегът остава пуст,притихнал,
морето хвърля се напред обезумяло.
Бунтува се, а после стихва,
само,че е останало,разбрало.

Рибарите ще дойдат пак,то знае, щом цъфне бледата зора след мрака. А то ще се стаи във здрача таен и търпеливо ще ги чака.   Нощта е нежна и омайващо красива ухае въздухът на пясък,сол,цветя... Рибарите..те нека си отиват.. но ще се върнат,щом се върне утринта.